Рояк мушици си летяха,
 свободно пърхаха с крилца.
В дребни храсти нощем спяха,
осъмваха със първата зора.

Èдине намираха в полето,
оплюваха зелените листа
на хлад отиваха в дерето,
де бе мрачно и с воня.

Безметежно тъй си те живяха
и ден след ден вървè...
Едни по купчинки измряха,
а други  - случаят ги взе.

Роякът някак леко отъня,
останаха си няколко мухи
и текна там на нèкоя в съня,
че нещо тук велико предстои.

Видяла тя, до някакво дърво,
изтропкано наскоро тук така,
намачкано, изцапано, таквоз едно
листченце от вестник край купà!

Загледала се, в  опит да чете,

но пуста малка мухова глава.

Как  ще  може тя да разбере,

че за туй си трябва време у школà!

Отлитна тя към близкото градче,

видя прозорец там  отворен,

натъпкани книжа на редове

и библиотекар, от четене озорен!

И баничка бе хапнал той -

миришеше на вкисната боза,

сега се виждаше като герой

и здраво хъркаше в съня.

Задъхана след дълъг път,

почисти своите крилца,

над баничката полетя във кръг

и на книжка мъничка се спря.

Реши, че тук ще заучава,

науката ще трупа с дни

и не видя библиотекаря палав

как вестник на руло той сви...

Усети полъх нежен

и някаква ефирна лекота,

погледът ù леко се премрежи

и опъна малки петала.

Поривът така приключи

към наука, знание и светлина -

в живота хубаво не ще се случи,

щом роден си сред лайна...

(Едине - храна, ядене)  :)