Порив

16 feb 2011, 16:26

Poesía » Filosófica

806 0 0

Рояк мушици си летяха,
свободно пърхаха с крилца.
В дребни храсти нощем спяха,
осъмваха със първата зора.
Èдине намираха в полето,
оплюваха зелените листа
на хлад отиваха в дерето,
де бе мрачно и с воня.
Безметежно тъй си те живяха
и ден след ден вървè...
Едни по купчинки измряха,
а други - случаят ги взе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Порив

Искате да прочетете повече?

Propuestas