Зън – зън! Зън – зън…
Пеят, разсипват звуци игриви
медни звънчета под белите гриви.
Вятър в копитата весело свири,
искри летят над крайпътните ниви.
Буйни коне през полето препускат,
сякаш орли от небето се спускат.
Тръпне земята под тях разлюляна,
свети в тревата роса като пяна.
Вие се пътят – нишка сребриста,
слънцето пали огньове златисти.
Стъпило здраво, по мъжки, на стремето, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up