Пориви

23 abr 2010, 22:18

Poesía » Del paisaje

607 0 5

Зън – зън! Зън – зън…

Пеят, разсипват звуци игриви

медни звънчета под белите гриви.

Вятър в копитата весело свири,

искри летят над крайпътните ниви.

Буйни коне през полето препускат,

сякаш орли от небето се спускат.

Тръпне земята под тях разлюляна,

свети в тревата роса като пяна.

Вие се пътят – нишка сребриста,

слънцето пали огньове златисти.

Стъпило здраво, по мъжки, на стремето,

сякаш с конете надбягва се времето.

Техният порив и мене увлича.

И моята жажда СВОБОДА се нарича!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.