Nov 26, 2007, 10:22 PM

Портрет на душа 

  Poetry
891 0 3
Стоя в пустинята на моята душа
и събирам кристални прашинки
от мисли, в ръце от мъгла.
Спомени ярки проблясват край мене,
изчезвайки в миг, щом погледна към тях,
отнасяйки радости земни в прегръдка от смях.
Поток от кошмари изнизва се тихо
и леко докосва ръката студена,
донясяйки само шепот от страх.
С очи, пълни с мрак,
поглеждам към себе си, гледайки огледало
от моите отражения изковано.
И слушам как вятърът плаче с моя глас,
говорейки туй, що аз не успявам
да кажа и в сетния час.

© Йордан Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??