Стоя в пустинята на моята душа
и събирам кристални прашинки
от мисли, в ръце от мъгла.
Спомени ярки проблясват край мене,
изчезвайки в миг, щом погледна към тях,
отнасяйки радости земни в прегръдка от смях.
Поток от кошмари изнизва се тихо
и леко докосва ръката студена,
донясяйки само шепот от страх.
С очи, пълни с мрак,
поглеждам към себе си, гледайки огледало
от моите отражения изковано. ...