Последните ми стъпки уморено спряха в билото,
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам.
Не срещнах съпротивата на хълма,
не ме възпря и ничия ръка, изплетена от клони.
Приеха ме като гостенка в изложбата на стар художник,
редил и в моя град с години зимни картини в бяло.
Дъхът ми се възпря, когато горе слях чрез мен оттатък и отсам!
Какъв художник! Какъв куратор само! Съвършенство!
Извиках се, за да напусна унеса, очите си да върна ...