Последните ми стъпки уморено спряха в билото,
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам.
Не срещнах съпротивата на хълма,
не ме възпря и ничия ръка, изплетена от клони.
Приеха ме като гостенка в изложбата на стар художник,
редил и в моя град с години зимни картини в бяло.
Дъхът ми се възпря, когато горе слях чрез мен оттатък и отсам!
Какъв художник! Какъв куратор само! Съвършенство!
Извиках се, за да напусна унеса, очите си да върна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация