Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят
от безсъние...
очите са привикнали,
повтарят
все същата история...
от тук за утре
и нататък...
(и нататък... ) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up