12.03.2008 г., 19:29 ч.

поща 

  Поезия
899 0 15
Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят
от безсъние...
очите са привикнали,
повтарят
все същата история...
от тук за утре
и нататък...
(и нататък... ) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Предложения
: ??:??