Когато в дланта си уловиш Зората,
а след буря се разходиш под Дъгата,
тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,
да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.
Кръвта от обич в Земята ще попие
и чрез алено лале красотата ще разкрие.
А когато погледът ти сутрин го съзре,
мисълта за мен отново ще ти донесе.
Знай, Любовта не се забравя,
тя щастието в живота ни дарява!
Като светулка алея в мрака озарява
за себе си не иска нищо, само дава...