Когато в дланта си уловиш Зората,

а след буря се разходиш под Дъгата,

тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,

 да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.

Кръвта от обич в Земята ще попие

и  чрез алено лале красотата ще разкрие.

А когато погледът ти сутрин го съзре,

мисълта за мен отново ще ти донесе.

Знай, Любовта не се забравя,

тя щастието в живота ни дарява!

Като светулка алея в мрака озарява

за себе си не иска нищо, само дава...