Попаднах на отдавна затворени страници.
На невероятни моменти от красиви неща.
Забравил бях как с оголени длани и рани
посрещах нещата в своята млада съдба.
Открих сред тях две туптящи сърца,
две петна от мастилото черно оставени
и от на сълзите мои греха.
Прочетох ги без дъх, от всяка страна.
Макар избелели, искрица запалиха
и истинските неща отдавна изстрадани
отново превзеха застоялата ми душа.
Чезнещи в мрака бели надраскани листи ...