Попаднах на отдавна затворени страници.

На невероятни моменти от красиви неща.

Забравил бях как с оголени длани и рани

посрещах нещата в своята млада съдба.

Открих сред тях  две туптящи сърца,

две петна от мастилото черно оставени

и от на сълзите мои греха.

Прочетох ги без дъх, от всяка страна.

Макар избелели, искрица запалиха

и истинските неща отдавна изстрадани

отново превзеха застоялата ми душа.

Чезнещи в мрака бели надраскани листи

отнасяха послание, съхранено за теб:

Любовта, която винаги исках,

нека бъде изцяло за теб.