Стоя в стаята замислена, сама -
избягваща външната черна тъма.
В нея се опитвам и своите мисли събирам
думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам
и на листа бял хартия започва да изтъква -
моята душевност в страдание изпъква.
Летя аз в своите мисли далечни,
затворени мечти непостижими, но вечни,
живеят те самотно - красиви мечти
и моята мисъл самотна също лети,
прелита и носи важно послание -
до тези хора със сърце и съзнание ...