Събудих се рано, погледнах навън.
Отново е бяло, безмълвно красиво.
Погледнах Луната, тя сякаш ми рече:
Добро утро! Добре си дошла!
Попитах неволно къде?
В света на мечтите- отвърна ми тя.
Там където няма лъжи, няма омраза,нито злоба дори,
там където има само красиви мечти.
Свят отдавна забравен от всички ни!
Волно или неволно заменихме го ний!
С болка, тъга и сълзи. Нерадостни дни.
Но защо? Нима харесва ни много това! ...