Събудих се рано, погледнах навън.

Отново е бяло, безмълвно красиво.

Погледнах Луната, тя сякаш ми рече:

Добро утро! Добре си дошла!

Попитах неволно къде?

В света на мечтите- отвърна ми тя.

Там където няма лъжи, няма омраза,нито злоба дори,

там където има само красиви мечти.

Свят отдавна забравен от всички ни!

Волно или неволно заменихме го ний!

С болка, тъга и сълзи. Нерадостни дни.

Но защо? Нима харесва ни  много това!

Нека бъдем разумни  и света да променим.

Нека бъдем Човеци - не твари безверни.

Нека бъдем хора с добри сърца!

Нека бъде така- за да го бъде света!

Сирни Заговезни е сега. Ден за прошка.

Прошка давам! Прошка искам!

Нека си простим. Нека ни простят.

За бъде занапред- здраве, щастие, късмет.

Животът да си променим.

Можем го това нали?

Заедно  да кажем на света.

Нека бъдем  хора с мечти.

Аз и Ти! Тя и Той!

То и Те! Ние и Вие!

Свят по- различен!

Свят така мечтан и обичан!

Погледнах отново Слънцето изгря!

Сякаш намигна и тихо прошепна:

Нека бъде така! Нека  тази мечта!

Докосне Човека и стане съдба!