В душата ми, мило дете,

е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.

От белия хлад на поредните

мълчания.

Душата ми мило дете е рояк...

От най-нежните думи
недоизказани.
И от копнежи по мяра скроени.
Не измислени…
A oт духа изтръгнати.

В душата ми е пламъкът,
мило дете - свещен...
Роден в дух

и бясно препускащ

в плътта ми.

В душата ми мило дете

е магията...

Думи две, изречени

в тишината на вярата
подхранена

от небесните ангели.

В душата ми мило дете

е истината –

неосквернена за плът и душа.
А в зениците ми
пламъкът на свещи две.
Негаснещи...
Тук и сега.