В душата ми, мило дете,
е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.
От белия хлад на поредните
мълчания.
Душата ми мило дете е рояк...
От най-нежните думи
недоизказани.
И от копнежи по мяра скроени.
Не измислени…
A oт духа изтръгнати.
В душата ми е пламъкът,
мило дете - свещен...
Роден в дух
и бясно препускащ
в плътта ми.
В душата ми мило дете
е магията...
Думи две, изречени
в тишината на вярата
подхранена
от небесните ангели.
В душата ми мило дете
е истината –
неосквернена за плът и душа.
А в зениците ми
пламъкът на свещи две.
Негаснещи...
Тук и сега.