Kартината е огледало на душата ми.
(Очертавам я самотно със сълзите.)
Сама рисува четката в ръката ми.
(Следвана от цветното в мечтите.)
Пролетното хич не ми е весело.
(Аз харесвам лутащите улици.)
Миризма от спомени навяват те,
събрали пак старите безумици.
Едни и същи вечер са ми мислите,
побрали в себе си онез илюзии.
Обичам пролетната нощна песен,
която пак във миналото връща ни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up