Feb 17, 2009, 6:58 PM

Последен час 

  Poetry » Phylosophy
795 0 0
Продал ума си болен
на дявола - за без пари;
рогат, червен и долен,
душата си на дявола дарих.
В сумрака на моето съзнание
плачеше второто ми “аз”
и тънеше в изгнание
без желание, без глас…
С белите листа отдавна бях покрил
никому ненужните и стари вещи -
часовникът, голям, прашен, гнил,
отброяващ часове до новите ни срещи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Тарковски All rights reserved.

Random works
: ??:??