Продал ума си болен
на дявола - за без пари;
рогат, червен и долен,
душата си на дявола дарих.

В сумрака на моето съзнание
плачеше второто ми “аз”
и тънеше в изгнание
без желание, без глас…

С белите листа отдавна бях покрил
никому ненужните и стари вещи -
часовникът, голям, прашен, гнил,
отброяващ часове до новите ни срещи.

Подът - стар, прогнил и прашен,
скърцаше мрачно и зловещо,
досущ като дявол страшен,
бродещ до огнените пещи.

Обувките - невързани и черни
стояха там - до портмантото
като слугини верни,
като ратаи на злото.

Камината отдавна незапалвана
вееше пепелта на старото ми тяло.
И тук-таме духът ми фас припалваше,
и димът, и мракът ставаха едно и цяло.

Дяволските грехове през пътя кратък
сеех без да мисля, че умирам…
и продължавах все нататък.
А защо? - все още не разбирам.