Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето,
компанията си тръгва и тогаз...
се яхват на колата, след което
моторен рев и мръсна газ.
Ах този джаз как нежно ме отпуска
и в мислите си вече съм във нас,
но как да знам че срещу мен препуска
ужасът на сетния ни час. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up