18.08.2018 г., 9:12 ч.

Последен джаз 

  Поезия
5.0 / 7
572 3 7
Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето,
компанията си тръгва и тогаз...
се яхват на колата, след което
моторен рев и мръсна газ.
Ах този джаз как нежно ме отпуска
и в мислите си вече съм във нас,
но как да знам че срещу мен препуска
ужасът на сетния ни час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Предложения
  • Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
  • Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...

Още произведения »