Последен есенен полъх...

Oct 18, 2009, 1:49 PM

Poetry » Love

594 0 1

Отдавна стихнаха неусетно
последните ветрове горещи,
на тяхно място кокетно
запалени бяха есенните свещи.

С много спомени и лека доза тъга
изпълват ме есенните цветове,
сякаш съм единствена на света,
съзерцаваща изоставеното море.

И пада листото поредно
на вече големия, вековния, бук,
сякаш иска да напомни гневно,
че сълзите му цветни падат тук.

Паркът, призрачно тих и празен
с необятна мъка изпълва ми душата,
дава ми урок мъчен, но важен -
безсилни сме пред колелото на съдбата.

И затова, като прелетна птица отлитам,
дори и със ранено, счупено крило,
да забравя любовта си ще опитам,
като едно малко, изсъхнало листо.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Vasilena_85 (Василена Атанасова)

2009-10-18T14:50:44+03:00

Стихът ти навява тъга и меланхолия, типични за есенното настроение. Поздрави!