Отдавна стихнаха неусетно
последните ветрове горещи,
на тяхно място кокетно
запалени бяха есенните свещи.
С много спомени и лека доза тъга
изпълват ме есенните цветове,
сякаш съм единствена на света,
съзерцаваща изоставеното море.
И пада листото поредно
на вече големия, вековния, бук,
сякаш иска да напомни гневно,
че сълзите му цветни падат тук. ...