Влакът идва! Претъпкано е от хора.
Пълната чанта в ръце студени тежи,
по челото блестят капчици от умора,
няма време пътникът да се освежи.
Спира влакът! Към вагоните се тича.
Блъсканицата се превръща в опашка,
възрастните багажа едвам въвличат –
силните им помагат с ръце юнашки.
Влакът от последния коловоз потегли,
закъснелите назад във вагона отделен,
така е – кой какъв късмет си изтегли,
но всички пристигат на коловоз челен.