Влакът идва! Претъпкано е от хора.

Пълната чанта в ръце студени тежи,

по челото блестят капчици от умора,

няма време пътникът да се освежи.

Спира влакът! Към вагоните се тича.

Блъсканицата се превръща в опашка,

възрастните багажа едвам въвличат –

силните им помагат с ръце юнашки.

Влакът от последния коловоз потегли,

закъснелите назад във вагона отделен,

така е – кой какъв късмет си изтегли,

но всички пристигат на коловоз челен.