... И ето, че подавам ти ръка и потъвам
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата
настрани отмятам аз. Стига ми да плача
вече, стига ми надежда празна…
И притискаш ме до себе си по-силно. Колко
хубав беше този миг, но с думите си:
“- Ти наистина си ме обичала.” - всичко развали.
Колко бил си сляп до днес, а две години тичах
аз по теб. Сълзите си пред никого аз не показах, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up