... И ето, че подавам ти ръка и потъвам
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата
настрани отмятам аз. Стига ми да плача
вече, стига ми надежда празна…
И притискаш ме до себе си по-силно. Колко
хубав беше този миг, но с думите си:
“- Ти наистина си ме обичала.” - всичко развали.
Колко бил си сляп до днес, а две години тичах
аз по теб. Сълзите си пред никого аз не показах, ...