Тихичко простенват ръцете ми,
няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
но време назад се не връща.
А сълзите вече няма да капят,
ще ги скътам в мен неизплакани .
Може някога пак да потрябват,
да полеят със сол душата ми-
ако някога за тебе си спомня.
Тогава в огън да бъда проклета,
да гори сърцето,ръцете,душата,
за болката да няма утеха. ...