joinmeindeath (НеЗнам)
8 40
13 ago 2004, 14:55

Последен вик 

  Poesía
1301 0 8

Тихичко простенват ръцете ми,
няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
но време назад се не връща.

А сълзите вече няма да капят,
ще ги скътам в мен неизплакани .
Може някога пак да потрябват,
да полеят със сол душата ми-

ако някога за тебе си спомня.
Тогава в огън да бъда проклета,
да гори сърцето,ръцете,душата,
за болката да няма утеха.

Сега “иди си” ти казвам,
на твоя спомен, на твоя лик.
Няма в мен място да те пазя,
“сбогом” е последният ми вик.

© НеЗнам Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??