Theblackbird (Белослава Танчева)
25 38
Jul 23, 2017, 12:56 AM

Последен вик 

  Poetry » Other
476 1 2

Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.

 

Устните леко помръдват
и бързо навеждат се те.
Тъжни думи промълвят
с наскърбено сърце.
 

Душата нежно ридае,

сподавя се самотна.

Тя вече не може да трае

болката неохотна.

 

Самотата убива я бързо

като удар с камшик.

Духом тя пада дързо

с последния си вик.

© Белослава Танчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси,но аз съм си такъв човек.Аз просто съм си черногледа и рядко виждам хубавата страна на живота.
  • Добре де, като творба ми хареса много, но защо така все за тъжни неща пишеш? Има надежда, Белослава! Не се предавай! Вдигни глава и продължи напред! Иначе пак казвам, като стих ми хареса много!
Random works
: ??:??