Theblackbird (Белослава Танчева)
25 38
23.07.2017 г., 0:56 ч.

Последен вик 

  Поезия » Друга
464 1 2

Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.

 

Устните леко помръдват
и бързо навеждат се те.
Тъжни думи промълвят
с наскърбено сърце.
 

Душата нежно ридае,

сподавя се самотна.

Тя вече не може да трае

болката неохотна.

 

Самотата убива я бързо

като удар с камшик.

Духом тя пада дързо

с последния си вик.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси,но аз съм си такъв човек.Аз просто съм си черногледа и рядко виждам хубавата страна на живота.
  • Добре де, като творба ми хареса много, но защо така все за тъжни неща пишеш? Има надежда, Белослава! Не се предавай! Вдигни глава и продължи напред! Иначе пак казвам, като стих ми хареса много!
Предложения
: ??:??