Последна глътка въздух
Последна глътка въздух слънцето поема,
докато вън денят във пламък гасне,
на уморената трева лъчите взема
и крие всички скръбни и нещастни.
Нощта е мека, кадифе от тайни,
полепнали по нея са звездите,
красиви, светлините им нетрайни,
се вглеждат в на самотните очите.
Нощта не диша, само шепне,
бездъхна, с цвят на мека сладост,
тя не е цвете и не може да повехне, ...