Последна глътка въздух

Последна глътка въздух слънцето поема,
докато вън денят във пламък гасне,
на уморената трева лъчите взема 
и крие всички скръбни и нещастни.

Нощта е мека, кадифе от тайни,
полепнали по нея са звездите,
красиви, светлините им нетрайни,
се вглеждат в на самотните очите.

Нощта не диша, само шепне,
бездъхна, с цвят на мека сладост,
тя не е цвете и не може да повехне,
нощта е вечен спомен младост.

Нощта е вечна, ние - не,
за нас остава само да стареем,
и побелели, със угасващи сърца,
последна глътка въздух да поемем.