8 янв. 2013 г., 16:27

Последна глътка въздух 

  Поэзия
520 0 0

Последна глътка въздух


Последна глътка въздух слънцето поема,
докато вън денят във пламък гасне,
на уморената трева лъчите взема 
и крие всички скръбни и нещастни.

 

Нощта е мека, кадифе от тайни,
полепнали по нея са звездите,
красиви, светлините им нетрайни,
се вглеждат в на самотните очите.

 

Нощта не диша, само шепне,
бездъхна, с цвят на мека сладост,
тя не е цвете и не може да повехне,
нощта е вечен спомен младост.

 

Нощта е вечна, ние - не,
за нас остава само да стареем,
и побелели, със угасващи сърца,
последна глътка въздух да поемем.

© Стела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??