Oct 25, 2007, 11:31 PM

Последна публика 

  Poetry
647 0 15

С кокошите си глупави зеници

се втренчва в нея сетният й час.

И пак и заразказва скришом вица

за примата с изгубения глас...

А в кичурите ярост по челото,

от гъдела на хумора зловещ

усеща как изнизва се билОто,

да стори път на свършващото днес!

Сукманът й копринено-сатенен

пристяга я в пресипналата гръд!

А плочата по орбитата стене,

излязла от безупречния път!

Сопрановата партия завършва.

На сцената е струпан само прах.

Остава тук очите си да бърше

единствено прислугата.

От страх.

 

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??