25.10.2007 г., 23:31 ч.

Последна публика 

  Поезия
708 0 15
С кокошите си глупави зеници
се втренчва в нея сетният й час.
И пак и заразказва скришом вица
за примата с изгубения глас...
А в кичурите ярост по челото,
от гъдела на хумора зловещ
усеща как изнизва се билОто,
да стори път на свършващото днес!
Сукманът й копринено-сатенен
пристяга я в пресипналата гръд!
А плочата по орбитата стене,
излязла от безупречния път! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Предложения
: ??:??