/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка.
Като мечти несбъднати угаснаха
една след друга светлините тихо...
Неканена Тъга заръкопляска
и от очите заваляха стихове.
Направиха от спомени одеяло,
(единия да я стопли май успя),
но другият държеше огледало... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up