/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка.
Като мечти несбъднати угаснаха
една след друга светлините тихо...
Неканена Тъга заръкопляска
и от очите заваляха стихове.
Направиха от спомени одеяло,
(единия да я стопли май успя),
но другият държеше огледало... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.