Последна серенада

Oct 6, 2009, 12:27 AM

Poetry » Landscape

772 0 22

Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял:
скита по полето сам,
пие с вятърни очи -
празен - хоризонта бял...
Там далече, някога...
за прегръдка закопнял,
сплете в нейните коси
нежни флейти и лъчи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Последна серенада

Want to read more?

Random works