Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял:
скита по полето сам,
пие с вятърни очи -
празен - хоризонта бял...
Там далече, някога...
за прегръдка закопнял,
сплете в нейните коси
нежни флейти и лъчи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse