Тази спирка последна е,
булевардът - широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок.
Хищна птица отрязва
осветения свят -
в тъмно-кървава пазва
се потапя денят.
Уморена надежда -
прекроена вина.
Във очите се вглежда
безсърдечна луна,
иска съд безпристрастен,
чак до утрото, дето
от стиха ми безвластен
взема ритъм сърцето.
© Йорданка Гецова All rights reserved.