Когато тръгвам, съм с вдигната глава,
спомняйки си мига, довел ме до това.
Щом взимам решение, то е крайно,
това ме отделечава от началото,
което е стоплящо и смайващо,
по същият смайващ начин и разубеждава.
Стоя изправена и самоуверена,
непоколебимо шепна без поглед,
ако се разплача - не ме боли,
плача за залязващото неизгряло!
Докосвам хладно, без дълбочина,
предавам последната си тръпка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up