Когато тръгвам, съм с вдигната глава,
спомняйки си мига, довел ме до това.
Щом взимам решение, то е крайно,
това ме отделечава от началото,
което е стоплящо и смайващо,
по същият смайващ начин и разубеждава.
Стоя изправена и самоуверена,
непоколебимо шепна без поглед,
ако се разплача - не ме боли,
плача за залязващото неизгряло!
Докосвам хладно, без дълбочина,
предавам последната си тръпка, ...