На кръстопът неизбежен, безизходен,
от чувства, мисли парещи отровен,
усещаш го близък и болка те обгръща
като нощ катранена, гореща.
С крачки уверени, сред въглени пламтящи,
сред непознати хора - молещи, крещящи,
приближава се той - образ, смътно познат,
образ-начало, житейски поврат.
Протягаш бавно ръка вкочанена,
молейки за миг на съдба споделена
и въпреки, че знаеш отговора ясен,
не спираш да бродиш по пътя опасен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up