На кръстопът неизбежен, безизходен,
от чувства,  мисли парещи отровен,
усещаш го близък и болка те обгръща
като нощ катранена, гореща.

С крачки уверени, сред въглени пламтящи,
сред непознати хора - молещи, крещящи,
приближава се той - образ, смътно познат,
образ-начало, житейски поврат.

Протягаш бавно ръка вкочанена,
молейки за миг на съдба споделена
и въпреки, че знаеш отговора ясен,
не спираш да бродиш по пътя опасен.

Образът замръзва като пронизан от стрела.
Стигаш до него най-сетне и пред ръба на пропастта,
в прегръдка гореща, в миг на красота,
политате двама напред към вечността.