Погледни - на земята лежи,
безжизнен труп на момче.
Вървяло е сякаш със дни
да скрие някак своето сърце.
В нищото уморено се спрял
да остави поредна сълза.
Нея отронена в пясъка вплел,
да блести за други в нощта.
Уви, с тъгата, скоро разбрал -
последна била е тази сълза.
По следите му бързо вървял,
владетел злокобен - Смъртта. ...