Последната една минута

Oct 23, 2012, 2:42 PM

Poetry » Love

633 0 9

Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.
И влизаш ти във моя храм
с едно желание - последно,
и тука пак без капка срам
да пуснеш жилото си вредно.
В сърдечния си таен кът
аз виждам думите отровни.
И според тебе по света
невинните - и те виновни... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Последната една минута

Want to read more?

Random works