Последната една минута

23 окт. 2012 г., 14:42

Поэзия » Любовная

635 0 9

Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.
И влизаш ти във моя храм
с едно желание - последно,
и тука пак без капка срам
да пуснеш жилото си вредно.
В сърдечния си таен кът
аз виждам думите отровни.
И според тебе по света
невинните - и те виновни... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Последната една минута

Искате да прочетете повече?

Предложения